Мисли, породени от безсъние

Будувам аз отново през нощта

и питам се къде ли си сега.

Замина и сърцето ми умря...

Ела, върни ми любовта.

Главата ми не го побира.

Разбрах, със сърцето се избира...

Как може да съм с него в този час,

а тебе да обичам аз?

Не мога него аз да нараня.

Не мога да си го простя.

Но сърцето мое някак си нехае,

само тебе то желае.

И лутам се отново в тъмнината,

и чудя се във мен ли е вината.

Как ли стигнах аз дотук,

да обичам теб, а да съм с друг...