13.09.2012 г., 20:26

Мисли, породени от безсъние

560 0 0

Будувам аз отново през нощта

и питам се къде ли си сега.

Замина и сърцето ми умря...

Ела, върни ми любовта.

 

Главата ми не го побира.

Разбрах, със сърцето се избира...

Как може да съм с него в този час,

а тебе да обичам аз?

 

Не мога него аз да нараня.

Не мога да си го простя.

Но сърцето мое някак си нехае,

само тебе то желае.

 

И лутам се отново в тъмнината,

и чудя се във мен ли е вината.

Как ли стигнах аз дотук,

да обичам теб, а да съм с друг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...