niny1 (Ния)
2 0
Sep 13, 2012, 8:26 PM

Мисли, породени от безсъние 

  Poetry » Love
465 0 0
Будувам аз отново през нощта
и питам се къде ли си сега.
Замина и сърцето ми умря...
Ела, върни ми любовта.
Главата ми не го побира.
Разбрах, със сърцето се избира...
Как може да съм с него в този час,
а тебе да обичам аз?
Не мога него аз да нараня.
Не мога да си го простя.
Но сърцето мое някак си нехае,
само тебе то желае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния All rights reserved.

Random works
: ??:??