9 mar 2006, 16:30

Мисли старчески

  Poesía
1.7K 0 5

слънчево зайче бяга напрашено

вече съм стар за такива игри

нежно, сияйно и малко уплашено

в ъгъла свито то бързо се скри.

стар съм по възраст, а не по желания

слънчеви зайчета гоня в захлас

вярвам на всеки, не ща подаяния

знам - любовта е във всеки от нас.

нежно, припряно и уплашено малко

зайчето може да спре своя бяг

всичко от мене зависи, но жалко -

няма да имам аз заешки впряг.

в ъгъла има безброй пожелания

има безчет необятни мечти

розови зайци и нежни сияния.

обич раздира мойте гърди.

слънчево зайче, обичам те, мило,

облак ужасен от мене те скри

вярвам ще духне ветрец бързокрили

радост взаимна във нас ще искри.

слънчеви зайчета вечно ще има

вечно ще има любов и сълзи

няма да спре ги и лютата зима

те са преплетени в мойте мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...