kocekoev (Константин Коев)
33 36
9 mar 2006, 16:30

Мисли старчески  

  Poesía
1336 0 5

слънчево зайче бяга напрашено

вече съм стар за такива игри

нежно, сияйно и малко уплашено

в ъгъла свито то бързо се скри.

стар съм по възраст, а не по желания

слънчеви зайчета гоня в захлас

вярвам на всеки, не ща подаяния

знам - любовта е във всеки от нас.

нежно, припряно и уплашено малко

зайчето може да спре своя бяг

всичко от мене зависи, но жалко -

няма да имам аз заешки впряг.

в ъгъла има безброй пожелания

има безчет необятни мечти

розови зайци и нежни сияния.

обич раздира мойте гърди.

слънчево зайче, обичам те, мило,

облак ужасен от мене те скри

вярвам ще духне ветрец бързокрили

радост взаимна във нас ще искри.

слънчеви зайчета вечно ще има

вечно ще има любов и сълзи

няма да спре ги и лютата зима

те са преплетени в мойте мечти.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??