9.03.2006 г., 16:30

Мисли старчески

1.7K 0 5

слънчево зайче бяга напрашено

вече съм стар за такива игри

нежно, сияйно и малко уплашено

в ъгъла свито то бързо се скри.

стар съм по възраст, а не по желания

слънчеви зайчета гоня в захлас

вярвам на всеки, не ща подаяния

знам - любовта е във всеки от нас.

нежно, припряно и уплашено малко

зайчето може да спре своя бяг

всичко от мене зависи, но жалко -

няма да имам аз заешки впряг.

в ъгъла има безброй пожелания

има безчет необятни мечти

розови зайци и нежни сияния.

обич раздира мойте гърди.

слънчево зайче, обичам те, мило,

облак ужасен от мене те скри

вярвам ще духне ветрец бързокрили

радост взаимна във нас ще искри.

слънчеви зайчета вечно ще има

вечно ще има любов и сълзи

няма да спре ги и лютата зима

те са преплетени в мойте мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...