Mar 9, 2006, 4:30 PM

Мисли старчески

  Poetry
1.7K 0 5

слънчево зайче бяга напрашено

вече съм стар за такива игри

нежно, сияйно и малко уплашено

в ъгъла свито то бързо се скри.

стар съм по възраст, а не по желания

слънчеви зайчета гоня в захлас

вярвам на всеки, не ща подаяния

знам - любовта е във всеки от нас.

нежно, припряно и уплашено малко

зайчето може да спре своя бяг

всичко от мене зависи, но жалко -

няма да имам аз заешки впряг.

в ъгъла има безброй пожелания

има безчет необятни мечти

розови зайци и нежни сияния.

обич раздира мойте гърди.

слънчево зайче, обичам те, мило,

облак ужасен от мене те скри

вярвам ще духне ветрец бързокрили

радост взаимна във нас ще искри.

слънчеви зайчета вечно ще има

вечно ще има любов и сълзи

няма да спре ги и лютата зима

те са преплетени в мойте мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...