Какво става с онази случайна,
от пръв поглед, взаимна любов? –
или остава все още незнайна,
или за нея никой не е готов.
Помня, въпреки че беше отдавна,
очите ни се запознаха отдалече –
срещнахме се на улицата главна,
а погледът ù сърцето ми отвлече.
Чакам онази среща, но съм сам,
с постоянни мисли само за нея,
за една минута да я видя там –
дори да знам, че ще закъснея.
От миналото мислите събирам
и всички ме карат да се замисля:
само докато я гледам – разбирам,
че само тогава за нея не мисля.
© Никица Христов Todos los derechos reservados