9 sept 2010, 1:12

Мистерии

1.1K 0 0


От безименни
силуети
танцуващи
още
неразгадали
се безкрайно
още
неразтопили
листата
намерили
се бавно
изпълващи
кожата
с остри
зъби
в плътни
следи
прорязах
през нея
и събудих
жилката
изпъкнала
в душата
ти пулсираща
изяждайки
с устни
клепачите
ти затворени
потънали
в пясъка
на снега
отново
ги изваждам
разпръсвам
и събирам
те реална
и неизчерпаема
в една
точка
на дишането
спряло
дълбоко
проникващо
през Деня
изпило
мистериите
достигнало
без тях
изгубени
завинаги
без грях
откъснат
от духа
на Нощта
принадлежащ
още на тях...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...