От безименни
силуети
танцуващи
още
неразгадали
се безкрайно
още
неразтопили
листата
намерили
се бавно
изпълващи
кожата
с остри
зъби
в плътни
следи
прорязах
през нея
и събудих
жилката
изпъкнала
в душата
ти пулсираща
изяждайки
с устни
клепачите
ти затворени
потънали
в пясъка
на снега
отново
ги изваждам
разпръсвам
и събирам
те реална
и неизчерпаема
в една
точка
на дишането
спряло
дълбоко
проникващо
през Деня
изпило
мистериите
достигнало
без тях
изгубени
завинаги
без грях
откъснат
от духа
на Нощта
принадлежащ
още на тях...