Мистерии
От безименни
силуети
танцуващи
още
неразгадали
се безкрайно
още
неразтопили
листата
намерили
се бавно
изпълващи
кожата
с остри
зъби
в плътни
следи
прорязах
през нея
и събудих
жилката
изпъкнала
в душата
ти пулсираща
изяждайки
с устни
клепачите
ти затворени
потънали
в пясъка
на снега
отново
ги изваждам
разпръсвам
и събирам
те реална
и неизчерпаема
в една
точка
на дишането
спряло
дълбоко
проникващо
през Деня
изпило
мистериите
достигнало
без тях
изгубени
завинаги
без грях
откъснат
от духа
на Нощта
принадлежащ
още на тях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени