24 nov 2007, 12:32

Мисъл

947 0 13

Животът ми е пуст,

а може би не е.

Наранена от крила

на хилядите птици,

а може би не съм.

Изгонена от вятъра

във пустошта на тишината,

а може би не бях.

Може би виждах

нищета в чувствата,

самота в любовта,

празнота в погледа,

нежелание в тялото,

обида в думите,

пренебрежение в мислите,

отчуждение в сетивата,

а може би животът избяга от мен...

Но това е пътят на съдбата...

Това е законът на сътворението...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не всичко е написано на "пътят на съдбата"Свободната воля е химикалката,която ни е дал Бог да задраскваме,поправяме и дописваме...Пак поздравления!
  • Прекрасно стихотворение......
  • Поздравления, Силве!!!
  • Човек трябва да разбере болката и пустотата,за да открие щастието и мъдростта.Всъщност щастието и нещастието вървят ръка за ръка.Прекрасна идея,прекрасно изразена.
  • Всеки път си казваме,че повече не можем,но се оказава,че можем!Нали?!Страхотен стих!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...