24 nov 2007, 12:32

Мисъл

951 0 13

Животът ми е пуст,

а може би не е.

Наранена от крила

на хилядите птици,

а може би не съм.

Изгонена от вятъра

във пустошта на тишината,

а може би не бях.

Може би виждах

нищета в чувствата,

самота в любовта,

празнота в погледа,

нежелание в тялото,

обида в думите,

пренебрежение в мислите,

отчуждение в сетивата,

а може би животът избяга от мен...

Но това е пътят на съдбата...

Това е законът на сътворението...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не всичко е написано на "пътят на съдбата"Свободната воля е химикалката,която ни е дал Бог да задраскваме,поправяме и дописваме...Пак поздравления!
  • Прекрасно стихотворение......
  • Поздравления, Силве!!!
  • Човек трябва да разбере болката и пустотата,за да открие щастието и мъдростта.Всъщност щастието и нещастието вървят ръка за ръка.Прекрасна идея,прекрасно изразена.
  • Всеки път си казваме,че повече не можем,но се оказава,че можем!Нали?!Страхотен стих!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...