24 нояб. 2007 г., 12:32

Мисъл

945 0 13

Животът ми е пуст,

а може би не е.

Наранена от крила

на хилядите птици,

а може би не съм.

Изгонена от вятъра

във пустошта на тишината,

а може би не бях.

Може би виждах

нищета в чувствата,

самота в любовта,

празнота в погледа,

нежелание в тялото,

обида в думите,

пренебрежение в мислите,

отчуждение в сетивата,

а може би животът избяга от мен...

Но това е пътят на съдбата...

Това е законът на сътворението...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не всичко е написано на "пътят на съдбата"Свободната воля е химикалката,която ни е дал Бог да задраскваме,поправяме и дописваме...Пак поздравления!
  • Прекрасно стихотворение......
  • Поздравления, Силве!!!
  • Човек трябва да разбере болката и пустотата,за да открие щастието и мъдростта.Всъщност щастието и нещастието вървят ръка за ръка.Прекрасна идея,прекрасно изразена.
  • Всеки път си казваме,че повече не можем,но се оказава,че можем!Нали?!Страхотен стих!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...