Nov 24, 2007, 12:32 PM

Мисъл 

  Poetry » Phylosophy
701 0 13

Животът ми е пуст,

а може би не е.

Наранена от крила

на хилядите птици,

а може би не съм.

Изгонена от вятъра

във пустошта на тишината,

а може би не бях.

Може би виждах

нищета в чувствата,

самота в любовта,

празнота в погледа,

нежелание в тялото,

обида в думите,

пренебрежение в мислите,

отчуждение в сетивата,

а може би животът избяга от мен...

Но това е пътят на съдбата...

Това е законът на сътворението...

 

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??