Животът ми е пуст,
а може би не е.
Наранена от крила
на хилядите птици,
а може би не съм.
Изгонена от вятъра
във пустошта на тишината,
а може би не бях.
Може би виждах
нищета в чувствата,
самота в любовта,
празнота в погледа,
нежелание в тялото,
обида в думите,
пренебрежение в мислите,
отчуждение в сетивата,
а може би животът избяга от мен...
Но това е пътят на съдбата...
Това е законът на сътворението...
© Силвия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
