Животът ми е пуст,
а може би не е.
Наранена от крила
на хилядите птици,
а може би не съм.
Изгонена от вятъра
във пустошта на тишината,
а може би не бях.
Може би виждах
нищета в чувствата,
самота в любовта,
празнота в погледа,
нежелание в тялото,
обида в думите,
пренебрежение в мислите,
отчуждение в сетивата,
а може би животът избяга от мен...
Но това е пътят на съдбата...
Това е законът на сътворението...
© Силвия All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
