Самодива (Вики)
535 5960
16 nov 2021, 20:26

Мисъл и съдба 

  Poesía
370 4 9

Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата. 

 

В спирала от мълчания валят
онези, неизменно съвършени
(и утопични, в странния ни свят),
магически преплетени вселени. 

 

Дочувам често топлия ти глас –
говориш ми за влюбените птици
и вярваш – вечността очаква нас,
с готовност на сълза върху ресница. 

 

Дори да не е скоро, тук и днес,
дори да е след няколко столетия,
една любов, без дом и без адрес,
в ръцете ни  преплетени ще свети. 

 

Сега си само облак топлина,
сега съм само ласкаво сияние...
На камък сяхме грешни семена,
които избуяха в разстояния... 

 

Навярно, просто мисъл.  И съдба.
Една любов, обгърната с мълчание  -
награда и присъда за това,
че полетяхме. Въпреки страданието.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??