14 may 2004, 22:20

Мисъл за любов

  Poesía
2.7K 0 13
Тъмната болка обгръща небето,
облаци плават в бездна от прах,
черни сълзи се стичат ,където
вяра неясна превръща се в страх.

Мисъл самотна,безмилостно спряна.
Дъх за живот,отнет от мига.
Мъртво съзнание ,мъка пияна
гони куршума и край...Свобода?

Тихият изгрев,възпят от твореца
с облаци багри- цвят на дъга.
Свежа роса разпръсква живеца,
тъй недокоснат от мисъл една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Хубаво е!6!
  • Благодаря Ви,г-н Найденов!
  • Стихотворението е много добро спшоред мен и заслужава отлична оценка.
    Поздравления!
  • За мен ... е важна първата част.Втората трябва само да е с помощна функция,да подсилва влиянието.Макар че за жалост поезията понякога убива смисъла с техника.Благодаря все пак за оценката и критиката.Искрено.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...