14 may 2004, 22:20

Мисъл за любов

  Poesía
2.7K 0 13
Тъмната болка обгръща небето,
облаци плават в бездна от прах,
черни сълзи се стичат ,където
вяра неясна превръща се в страх.

Мисъл самотна,безмилостно спряна.
Дъх за живот,отнет от мига.
Мъртво съзнание ,мъка пияна
гони куршума и край...Свобода?

Тихият изгрев,възпят от твореца
с облаци багри- цвят на дъга.
Свежа роса разпръсква живеца,
тъй недокоснат от мисъл една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Хубаво е!6!
  • Благодаря Ви,г-н Найденов!
  • Стихотворението е много добро спшоред мен и заслужава отлична оценка.
    Поздравления!
  • За мен ... е важна първата част.Втората трябва само да е с помощна функция,да подсилва влиянието.Макар че за жалост поезията понякога убива смисъла с техника.Благодаря все пак за оценката и критиката.Искрено.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...