14 мая 2004 г., 22:20

Мисъл за любов

2.7K 0 13
Тъмната болка обгръща небето,
облаци плават в бездна от прах,
черни сълзи се стичат ,където
вяра неясна превръща се в страх.

Мисъл самотна,безмилостно спряна.
Дъх за живот,отнет от мига.
Мъртво съзнание ,мъка пияна
гони куршума и край...Свобода?

Тихият изгрев,възпят от твореца
с облаци багри- цвят на дъга.
Свежа роса разпръсква живеца,
тъй недокоснат от мисъл една.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ареола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Хубаво е!6!
  • Благодаря Ви,г-н Найденов!
  • Стихотворението е много добро спшоред мен и заслужава отлична оценка.
    Поздравления!
  • За мен ... е важна първата част.Втората трябва само да е с помощна функция,да подсилва влиянието.Макар че за жалост поезията понякога убива смисъла с техника.Благодаря все пак за оценката и критиката.Искрено.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...