14.05.2004 г., 22:20

Мисъл за любов

2.7K 0 13
Тъмната болка обгръща небето,
облаци плават в бездна от прах,
черни сълзи се стичат ,където
вяра неясна превръща се в страх.

Мисъл самотна,безмилостно спряна.
Дъх за живот,отнет от мига.
Мъртво съзнание ,мъка пияна
гони куршума и край...Свобода?

Тихият изгрев,възпят от твореца
с облаци багри- цвят на дъга.
Свежа роса разпръсква живеца,
тъй недокоснат от мисъл една.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ареола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Хубаво е!6!
  • Благодаря Ви,г-н Найденов!
  • Стихотворението е много добро спшоред мен и заслужава отлична оценка.
    Поздравления!
  • За мен ... е важна първата част.Втората трябва само да е с помощна функция,да подсилва влиянието.Макар че за жалост поезията понякога убива смисъла с техника.Благодаря все пак за оценката и критиката.Искрено.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...