27 jul 2005, 22:03

Митко и Саня

  Poesía
1.1K 0 1
М  ислите ми към теб летят
и  любовта с всеки изминал ден расте.
Т  ежко е, пламъци в сърцето ми горят.
К  ъсно е, едва ли някой ще ни разбере.
О  бичам те, искам да ти прошепна
и  да погаля с устни твоето лице.
С  илно да те прегърна и ръце да протегна,
а  з не мога да живея без теб, разбери момче!
Н  якой ден случаен, отново ще ни събере
и  любовта ни е силна, тя никога не ще умре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Саня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мисля че добре си се справила с подбора на думи

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...