Jul 27, 2005, 10:03 PM

Митко и Саня

  Poetry
1.1K 0 1
М  ислите ми към теб летят
и  любовта с всеки изминал ден расте.
Т  ежко е, пламъци в сърцето ми горят.
К  ъсно е, едва ли някой ще ни разбере.
О  бичам те, искам да ти прошепна
и  да погаля с устни твоето лице.
С  илно да те прегърна и ръце да протегна,
а  з не мога да живея без теб, разбери момче!
Н  якой ден случаен, отново ще ни събере
и  любовта ни е силна, тя никога не ще умре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саня All rights reserved.

Comments

Comments

  • мисля че добре си се справила с подбора на думи

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...