линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
21 feb 2016, 8:40

Митологема

  Poesía » Otra
564 0 8

в добрите

стари времена

минорът

гонеше опашката на скуката

въртя се

като младо куче сред прахта

за изумление и ужас

на орела рака щуката

 

бе време

да се тегли правата черта

от двете ѝ страни да се сравнява(т)

усилието на делата

думите

страстта

а не да се премисля

неудобното в поуката

 

въжето

знаеше че е коноп

осукан

според правилата на играта

да тегли

мъката на цял един мажор

от тук до там

и да обеси свободата

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    @ donchevav (Венета)- Трогна ме, и по един много човешки начин ми показа, че ... в общуването чрез публикации има (с)мисъл. Благодаря
  • donchevav (Венета)
    donchevav (Венета)
    Това обръщане на митологемите поражда много печал, но казва истини. Много ми хареса! Поздрави!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "от тук до там
    и да обеси свободата"

    От "тук" до "там" - епоха неразбиране...
    Поуката бодлива не усещат
    дебелокожите със силата гарнирани.
    Те предпочитат да държат въжето...

    Впечатляващ стих. Размисли ме. Благодаря.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Понятията мажор и минор се срещат и извън музиката, много преди музиката да присвои удобството да изразява чрез тях теоретичните си концепции. Има и друго Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0