линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
21 feb 2016, 8:40

Митологема

  Poesía » Otra
555 0 8

в добрите

стари времена

минорът

гонеше опашката на скуката

въртя се

като младо куче сред прахта

за изумление и ужас

на орела рака щуката

 

бе време

да се тегли правата черта

от двете ѝ страни да се сравнява(т)

усилието на делата

думите

страстта

а не да се премисля

неудобното в поуката

 

въжето

знаеше че е коноп

осукан

според правилата на играта

да тегли

мъката на цял един мажор

от тук до там

и да обеси свободата

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    @ donchevav (Венета)- Трогна ме, и по един много човешки начин ми показа, че ... в общуването чрез публикации има (с)мисъл. Благодаря
  • donchevav (Венета)
    donchevav (Венета)
    Това обръщане на митологемите поражда много печал, но казва истини. Много ми хареса! Поздрави!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "от тук до там
    и да обеси свободата"

    От "тук" до "там" - епоха неразбиране...
    Поуката бодлива не усещат
    дебелокожите със силата гарнирани.
    Те предпочитат да държат въжето...

    Впечатляващ стих. Размисли ме. Благодаря.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Понятията мажор и минор се срещат и извън музиката, много преди музиката да присвои удобството да изразява чрез тях теоретичните си концепции. Има и друго Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0