21.02.2016 г., 8:40

Митологема

551 0 8

в добрите

стари времена

минорът

гонеше опашката на скуката

въртя се

като младо куче сред прахта

за изумление и ужас

на орела рака щуката

 

бе време

да се тегли правата черта

от двете ѝ страни да се сравнява(т)

усилието на делата

думите

страстта

а не да се премисля

неудобното в поуката

 

въжето

знаеше че е коноп

осукан

според правилата на играта

да тегли

мъката на цял един мажор

от тук до там

и да обеси свободата

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @ donchevav (Венета)- Трогна ме, и по един много човешки начин ми показа, че ... в общуването чрез публикации има (с)мисъл. Благодаря
  • Това обръщане на митологемите поражда много печал, но казва истини. Много ми хареса! Поздрави!
  • "от тук до там
    и да обеси свободата"

    От "тук" до "там" - епоха неразбиране...
    Поуката бодлива не усещат
    дебелокожите със силата гарнирани.
    Те предпочитат да държат въжето...

    Впечатляващ стих. Размисли ме. Благодаря.
  • Понятията мажор и минор се срещат и извън музиката, много преди музиката да присвои удобството да изразява чрез тях теоретичните си концепции. Има и друго Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....