21.02.2016 г., 8:40

Митологема

561 0 8

в добрите

стари времена

минорът

гонеше опашката на скуката

въртя се

като младо куче сред прахта

за изумление и ужас

на орела рака щуката

 

бе време

да се тегли правата черта

от двете ѝ страни да се сравнява(т)

усилието на делата

думите

страстта

а не да се премисля

неудобното в поуката

 

въжето

знаеше че е коноп

осукан

според правилата на играта

да тегли

мъката на цял един мажор

от тук до там

и да обеси свободата

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @ donchevav (Венета)- Трогна ме, и по един много човешки начин ми показа, че ... в общуването чрез публикации има (с)мисъл. Благодаря
  • Това обръщане на митологемите поражда много печал, но казва истини. Много ми хареса! Поздрави!
  • "от тук до там
    и да обеси свободата"

    От "тук" до "там" - епоха неразбиране...
    Поуката бодлива не усещат
    дебелокожите със силата гарнирани.
    Те предпочитат да държат въжето...

    Впечатляващ стих. Размисли ме. Благодаря.
  • Понятията мажор и минор се срещат и извън музиката, много преди музиката да присвои удобството да изразява чрез тях теоретичните си концепции. Има и друго Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...