в добрите
стари времена
минорът
гонеше опашката на скуката
въртя се
като младо куче сред прахта
за изумление и ужас
на орела рака щуката
бе време
да се тегли правата черта
от двете ѝ страни да се сравнява(т)
усилието на делата
думите
страстта
а не да се премисля
неудобното в поуката
въжето
знаеше че е коноп
осукан
според правилата на играта
да тегли
мъката на цял един мажор
от тук до там
и да обеси свободата
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
