линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Feb 21, 2016, 8:40 AM

Митологема

  Poetry » Other
562 0 8

в добрите

стари времена

минорът

гонеше опашката на скуката

въртя се

като младо куче сред прахта

за изумление и ужас

на орела рака щуката

 

бе време

да се тегли правата черта

от двете ѝ страни да се сравнява(т)

усилието на делата

думите

страстта

а не да се премисля

неудобното в поуката

 

въжето

знаеше че е коноп

осукан

според правилата на играта

да тегли

мъката на цял един мажор

от тук до там

и да обеси свободата

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    @ donchevav (Венета)- Трогна ме, и по един много човешки начин ми показа, че ... в общуването чрез публикации има (с)мисъл. Благодаря
  • donchevav (Венета)
    donchevav (Венета)
    Това обръщане на митологемите поражда много печал, но казва истини. Много ми хареса! Поздрави!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "от тук до там
    и да обеси свободата"

    От "тук" до "там" - епоха неразбиране...
    Поуката бодлива не усещат
    дебелокожите със силата гарнирани.
    Те предпочитат да държат въжето...

    Впечатляващ стих. Размисли ме. Благодаря.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Понятията мажор и минор се срещат и извън музиката, много преди музиката да присвои удобството да изразява чрез тях теоретичните си концепции. Има и друго Кире, Благодаря Ти!* Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 6K 5.0