18 ago 2023, 9:43

Митология

533 1 1

Земята умори се под краката ми

от мойта престояла нерешителност -

от тебе да си тръгна окончателно

без думи, със безкрайни въпросителни.

И още да трепери нежността ми, 

когато измълчавам всяка мисъл, 

изпълнила ми цялото съзнание 

на липсата, в която те написах... 

А само представи си ако можех

да бъда тих творец поради щастие! 

Със дявола аз бих се обзаложил, 

че няма да се чуят мойте страсти! 

Защото любовта не иска крясъци, 

(присъщи са на мъката и болката)

но ти остана твърде недостатъчна

на принципа за "колкото, че толкова"...

И спрях да те обичам най-накрая.

(Да, знам, че не личи щом пиша стихове.) 

Чета ги в онемялата си стая. 

Поредна си в любовните ми митове... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

16.08.2023

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...