Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми,
когато измълчавам всяка мисъл,
изпълнила ми цялото съзнание
на липсата, в която те написах...
А само представи си ако можех
да бъда тих творец поради щастие!
Със дявола аз бих се обзаложил,
че няма да се чуят мойте страсти! ...