МИЗЕРСЦЕНА - старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената
излиза неугледният народ.
Насам, към нас! – крещят му политиците,
прилъгвайки го с лъскави неща,
а стогодишната разголва циците:
— Ще те приспивам с приказки в нощта.
Тя майка ни е , баба и любовница…
Очаква ни-същинска Пенелопа,
но чука се със всякакви полковници.
и гледа през бинокъл към Европа.
А по-нататък, в дъното, са “сабите”
готови уж за царя на дуел.
С “екипа” заедно ще грабят те
пропее ли и техният петел.
Но той мълчи. С мълчание надува се
на сцената пак “царският въпрос”.
Отлъчени със праведници псуват се
и чува се, че “син” бил сам Христос,
че царят ще ни хване за ръчичките,
блага като река ще потекат,
макар че замразени били рибките,
но хлябовете вече се пекат.
— Изпълнихме си всички обещания –
припява бодро синият елит.
— Какви са тез протести и събрания?
На чисто сме бе хора, просто-квит;
пристигат за Европа и вагоните,
е, конски, но кърпете ризите.
Не сме ли ние, има да ги гоните,
направо ще ви кажат “слизайте”.
Над всички, здраво стъпил на кокилите
от власт и медии, размахва пръст
великият кормчия на дебилите.
Не може друг да мери с него ръст.
Ламята книжна удря със опашката
и бълва смрад, но вожда се държи,
кокилите сече, извадил шашката,
бай Лъжлев и подлива със лъжи.
Доган-паша си обикаля стадото,
а то най-кротко сладко си пасе,
зоби си коня със сокол на рамото,
а сцената прогнила се тресе.
Театър на абсурда. В бъркотията
сестра на лудостта и на каин,
намразила живота, мръсотията,
убива майка своят малък син.
В безкрая на живота на вселената,
сега и тук, във този епизод
ще трябва доста да разчистим сцената
за да намерим “скучният живот”.
© Димитър Димитров Todos los derechos reservados