Мизерсцена – старо представление.
МИЗЕРСЦЕНА - старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената
излиза неугледният народ.
Насам, към нас! – крещят му политиците,
прилъгвайки го с лъскави неща,
а стогодишната разголва циците:
— Ще те приспивам с приказки в нощта.
Тя майка ни е , баба и любовница…
Очаква ни-същинска Пенелопа,
но чука се със всякакви полковници.
и гледа през бинокъл към Европа.
А по-нататък, в дъното, са “сабите”
готови уж за царя на дуел.
С “екипа” заедно ще грабят те
пропее ли и техният петел.
Но той мълчи. С мълчание надува се
на сцената пак “царският въпрос”.
Отлъчени със праведници псуват се
и чува се, че “син” бил сам Христос,
че царят ще ни хване за ръчичките,
блага като река ще потекат,
макар че замразени били рибките,
но хлябовете вече се пекат.
— Изпълнихме си всички обещания –
припява бодро синият елит.
— Какви са тез протести и събрания?
На чисто сме бе хора, просто-квит;
пристигат за Европа и вагоните,
е, конски, но кърпете ризите.
Не сме ли ние, има да ги гоните,
направо ще ви кажат “слизайте”.
Над всички, здраво стъпил на кокилите
от власт и медии, размахва пръст
великият кормчия на дебилите.
Не може друг да мери с него ръст.
Ламята книжна удря със опашката
и бълва смрад, но вожда се държи,
кокилите сече, извадил шашката,
бай Лъжлев и подлива със лъжи.
Доган-паша си обикаля стадото,
а то най-кротко сладко си пасе,
зоби си коня със сокол на рамото,
а сцената прогнила се тресе.
Театър на абсурда. В бъркотията
сестра на лудостта и на каин,
намразила живота, мръсотията,
убива майка своят малък син.
В безкрая на живота на вселената,
сега и тук, във този епизод
ще трябва доста да разчистим сцената
за да намерим “скучният живот”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
