3 jun 2008, 19:58

Младата череша

  Poesía
1.6K 0 27

 

Погледнах я, а тя потръпна плахо,

свенливо като приказна невеста.

Плодът й бе налят и тъй примамлив,

тъй женствена бе младата череша,

че в своето замислено мълчание

тежеше тя, със бременност красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Одухотворил си дървото! Цялата ти поезия е изпълнена с красота!
  • Само ти можеш да опишеш така млада череша,женствено-красива със своята бременност...
  • И аз застанах под клоните на младата ти череша, Вальо!Нищо, че го правя с двегодишно закъснение! Чудесно настроение създава стихотворението ти!
  • Радвам се да те съзра тук! Много!
  • Дари, благодарен съм ти, че ме забелязваш - и сега, и преди! А за "отесняването"... какво да ти кажа? Жалко е. Но продължавай да се надяваш! Бате Симо, и на теб благодаря специално!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...