3 июн. 2008 г., 19:58

Младата череша

1.6K 0 27

 

Погледнах я, а тя потръпна плахо,

свенливо като приказна невеста.

Плодът й бе налят и тъй примамлив,

тъй женствена бе младата череша,

че в своето замислено мълчание

тежеше тя, със бременност красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Одухотворил си дървото! Цялата ти поезия е изпълнена с красота!
  • Само ти можеш да опишеш така млада череша,женствено-красива със своята бременност...
  • И аз застанах под клоните на младата ти череша, Вальо!Нищо, че го правя с двегодишно закъснение! Чудесно настроение създава стихотворението ти!
  • Радвам се да те съзра тук! Много!
  • Дари, благодарен съм ти, че ме забелязваш - и сега, и преди! А за "отесняването"... какво да ти кажа? Жалко е. Но продължавай да се надяваш! Бате Симо, и на теб благодаря специално!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...