3 июн. 2008 г., 19:58

Младата череша

1.6K 0 27

 

Погледнах я, а тя потръпна плахо,

свенливо като приказна невеста.

Плодът й бе налят и тъй примамлив,

тъй женствена бе младата череша,

че в своето замислено мълчание

тежеше тя, със бременност красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Одухотворил си дървото! Цялата ти поезия е изпълнена с красота!
  • Само ти можеш да опишеш така млада череша,женствено-красива със своята бременност...
  • И аз застанах под клоните на младата ти череша, Вальо!Нищо, че го правя с двегодишно закъснение! Чудесно настроение създава стихотворението ти!
  • Радвам се да те съзра тук! Много!
  • Дари, благодарен съм ти, че ме забелязваш - и сега, и преди! А за "отесняването"... какво да ти кажа? Жалко е. Но продължавай да се надяваш! Бате Симо, и на теб благодаря специално!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...