3.06.2008 г., 19:58

Младата череша

1.6K 0 27

 

Погледнах я, а тя потръпна плахо,

свенливо като приказна невеста.

Плодът й бе налят и тъй примамлив,

тъй женствена бе младата череша,

че в своето замислено мълчание

тежеше тя, със бременност красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Одухотворил си дървото! Цялата ти поезия е изпълнена с красота!
  • Само ти можеш да опишеш така млада череша,женствено-красива със своята бременност...
  • И аз застанах под клоните на младата ти череша, Вальо!Нищо, че го правя с двегодишно закъснение! Чудесно настроение създава стихотворението ти!
  • Радвам се да те съзра тук! Много!
  • Дари, благодарен съм ти, че ме забелязваш - и сега, и преди! А за "отесняването"... какво да ти кажа? Жалко е. Но продължавай да се надяваш! Бате Симо, и на теб благодаря специално!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...