Jun 3, 2008, 7:58 PM

Младата череша

  Poetry
1.6K 0 27

 

Погледнах я, а тя потръпна плахо,

свенливо като приказна невеста.

Плодът й бе налят и тъй примамлив,

тъй женствена бе младата череша,

че в своето замислено мълчание

тежеше тя, със бременност красива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Одухотворил си дървото! Цялата ти поезия е изпълнена с красота!
  • Само ти можеш да опишеш така млада череша,женствено-красива със своята бременност...
  • И аз застанах под клоните на младата ти череша, Вальо!Нищо, че го правя с двегодишно закъснение! Чудесно настроение създава стихотворението ти!
  • Радвам се да те съзра тук! Много!
  • Дари, благодарен съм ти, че ме забелязваш - и сега, и преди! А за "отесняването"... какво да ти кажа? Жалко е. Но продължавай да се надяваш! Бате Симо, и на теб благодаря специално!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...