10 abr 2008, 19:50

Младата й смърт... 

  Poesía » Civil
1155 0 4

 

Видях я там, да, беше тя...

студена, бледа като зима,

покрита с одеало от цветя,

не мърдаше... не бе ранима.

 

Лицето й навяваше тъга...

очите й... прозрачно пусти,

втренчени в някаква дъска,

не виждаха, не улавяха импулси.

 

Хората с одежди черни

безверно бродеха навред...

с лица забулени и бледи

за сбогом чакаха те своя ред.

 

А тя... внедряваше отново нежност,

дори в младата си смърт...

Духът й сякаш ще е светла вечност,

поел към тайнствения, плашещ път.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??