Видях я там, да, беше тя...
студена, бледа като зима,
покрита с одеало от цветя,
не мърдаше... не бе ранима.
Лицето й навяваше тъга...
очите й... прозрачно пусти,
втренчени в някаква дъска,
не виждаха, не улавяха импулси.
Хората с одежди черни
безверно бродеха навред...
с лица забулени и бледи
за сбогом чакаха те своя ред. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up