4 feb 2005, 10:59

Младост

  Poesía
1.2K 1 3

През локвите със смях

отново ще притичвам

такъв, какъвто бях

преди да те обичам.

Писмото си любовно

на книжна лодка сгънах -

тежи като олово

от месеци безсъние,

от сбираната болка,

от дълги многоточия,

от остри препинателни

в сърцата ни насочени.

Дворци от водопади...

Ех, младост - как успяваш

на градските канали

дворцов блясък да придаваш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за отзивите! Ще си взема забележка
  • Да добро е!Но съм съгласна и с Нели
  • Браво! Чудесен стих. Струва ми се, че само стъпката в последния ред препъва ритъма.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...