popolo (Илиян)
214 129
4.02.2005 г., 10:59 ч.

Младост 

  Поезия
1004 1 3

През локвите със смях

отново ще притичвам

такъв, какъвто бях

преди да те обичам.

Писмото си любовно

на книжна лодка сгънах -

тежи като олово

от месеци безсъние,

от сбираната болка,

от дълги многоточия,

от остри препинателни

в сърцата ни насочени.

Дворци от водопади...

Ех, младост - как успяваш

на градските канали

дворцов блясък да придаваш?!

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за отзивите! Ще си взема забележка
  • Да добро е!Но съм съгласна и с Нели
  • Браво! Чудесен стих. Струва ми се, че само стъпката в последния ред препъва ритъма.
Предложения
: ??:??