Младост
През локвите със смях
отново ще притичвам
такъв, какъвто бях
преди да те обичам.
Писмото си любовно
на книжна лодка сгънах -
тежи като олово
от месеци безсъние,
от сбираната болка,
от дълги многоточия,
от остри препинателни
в сърцата ни насочени.
Дворци от водопади...
Ех, младост - как успяваш
на градските канали
дворцов блясък да придаваш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
