През локвите със смях
отново ще притичвам
такъв, какъвто бях
преди да те обичам.
Писмото си любовно
на книжна лодка сгънах -
тежи като олово
от месеци безсъние,
от сбираната болка,
от дълги многоточия,
от остри препинателни
в сърцата ни насочени.
Дворци от водопади...
Ех, младост - как успяваш
на градските канали
дворцов блясък да придаваш?!
© Илиян All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
