През локвите със смях
отново ще притичвам
такъв, какъвто бях
преди да те обичам.
Писмото си любовно
на книжна лодка сгънах -
тежи като олово
от месеци безсъние,
от сбираната болка,
от дълги многоточия,
от остри препинателни
в сърцата ни насочени.
Дворци от водопади...
Ех, младост - как успяваш
на градските канали
дворцов блясък да придаваш?!
© Илиян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
