Младост
Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети,
да изтича като пясък в твойте пазви.
И сред песни и мечти
да минават дните инак празни.
Младост сладка,
младост кратка,
кой ще разгадае твоята загадка?
Дали баба с тъмната забрадка,
дето с бастуна нервно чатка,
или влюбената млада дама,
луда кат за двама,
знае твоята тайна?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Todos los derechos reservados
