Младост
Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети,
да изтича като пясък в твойте пазви.
И сред песни и мечти
да минават дните инак празни.
Младост сладка,
младост кратка,
кой ще разгадае твоята загадка?
Дали баба с тъмната забрадка,
дето с бастуна нервно чатка,
или влюбената млада дама,
луда кат за двама,
знае твоята тайна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
