31.10.2008 г., 7:18 ч.

Младост 

  Поезия
649 0 3

Смехът ти нека да кънти

по уличните калдъръми празни,

да тропа неприлично по врати

и шепне огнени съблазни.

 

Времето да си лети,

да изтича като пясък в твойте пазви.

И сред песни и мечти

да минават дните инак празни.

 

Младост сладка,

младост кратка,

кой ще разгадае твоята загадка?

 

Дали баба с тъмната забрадка,

дето с бастуна нервно чатка,

 

или влюбената млада дама,

луда кат за двама,

 

знае твоята тайна?

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесва ми, че е оставяш читателя сам да си помисли.
    много забавно стихотворение!Поздрави

  • Закачливо и мъдро едновременно. Пишеш интересно. Вярвам, че тепърва имаш да кажеш много и да го направиш още по-добре.
  • Браво,сладур,много зряло,противопоставено и пълно с веселост!Поздрав!
Предложения
: ??:??