Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети,
да изтича като пясък в твойте пазви.
И сред песни и мечти
да минават дните инак празни.
Младост сладка,
младост кратка,
кой ще разгадае твоята загадка?
Дали баба с тъмната забрадка,
дето с бастуна нервно чатка,
или влюбената млада дама,
луда кат за двама,
знае твоята тайна?
© Серафим All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
