Oct 31, 2008, 7:18 AM

Младост

  Poetry
996 0 3

Смехът ти нека да кънти

по уличните калдъръми празни,

да тропа неприлично по врати

и шепне огнени съблазни.

 

Времето да си лети,

да изтича като пясък в твойте пазви.

И сред песни и мечти

да минават дните инак празни.

 

Младост сладка,

младост кратка,

кой ще разгадае твоята загадка?

 

Дали баба с тъмната забрадка,

дето с бастуна нервно чатка,

 

или влюбената млада дама,

луда кат за двама,

 

знае твоята тайна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесва ми, че е оставяш читателя сам да си помисли.
    много забавно стихотворение!Поздрави

  • Закачливо и мъдро едновременно. Пишеш интересно. Вярвам, че тепърва имаш да кажеш много и да го направиш още по-добре.
  • Браво,сладур,много зряло,противопоставено и пълно с веселост!Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...