Вангел (Серафим)
69 50
31 окт. 2008 г., 07:18

Младост 

  Поэзия
661 0 3

Смехът ти нека да кънти

по уличните калдъръми празни,

да тропа неприлично по врати

и шепне огнени съблазни.

 

Времето да си лети,

да изтича като пясък в твойте пазви.

И сред песни и мечти

да минават дните инак празни.

 

Младост сладка,

младост кратка,

кой ще разгадае твоята загадка?

 

Дали баба с тъмната забрадка,

дето с бастуна нервно чатка,

 

или влюбената млада дама,

луда кат за двама,

 

знае твоята тайна?

© Серафим Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • харесва ми, че е оставяш читателя сам да си помисли.
    много забавно стихотворение!Поздрави

  • Закачливо и мъдро едновременно. Пишеш интересно. Вярвам, че тепърва имаш да кажеш много и да го направиш още по-добре.
  • Браво,сладур,много зряло,противопоставено и пълно с веселост!Поздрав!
Предложения
: ??:??