Младостта - да запалиш, макар и напразно,
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази
отдавна изстинала клечка кибритена.
Да умираш за нея. Без стон, на талази -
тъй както за никого, нищо и никъде.
С упоритост на прилив безспирно да дялаш,
да жалиш за всяка трошица отломена.
Тя, водата, отнема, тъй както е дала.
В скалата изваян, в скалата е споменът.