Много искам да умея

27 ene 2008, 12:29

Poesía

511 0 1

Много искам да умея

мир и обич вред да сея!

Но минавам като гръм

и разпалвам буен огън.

Във семейния живот

искам всичко да е „топ”!

Уж е личен, идиличен,

а пък става прозаичен.

В службата съм все наясно,

но защо ли ми е тясно?!

Уж скроена съм широко,

не се целя нависоко!

Но в едно ще си призная,

че успявам. Без да зная!

В детските души прониквам,

смях в очите им извиквам.

Как децата безрезервни

ме приемат правомерно?!

Мир и обич в мен откриват

и щастливи с мен заспиват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.