Много искам да умея
Много искам да умея
Много искам да умея
мир и обич вред да сея!
Но минавам като гръм
и разпалвам буен огън.
Във семейния живот
искам всичко да е „топ”!
Уж е личен, идиличен,
а пък става прозаичен.
В службата съм все наясно,
но защо ли ми е тясно?!
Уж скроена съм широко,
не се целя нависоко!
Но в едно ще си призная,
че успявам. Без да зная!
В детските души прониквам,
смях в очите им извиквам.
Как децата безрезервни
ме приемат правомерно?!
Мир и обич в мен откриват
и щастливи с мен заспиват.
© Надежда Борисова All rights reserved.
