3 mar 2011, 20:46

Много искам и аз... 

  Poesía » Otra
926 0 20

Днес ги чух

да си пеят влюбени птиците

и усетих,

че скоро ще набъбне пролетта във ята.

Под юрганче са се сгушили

събудени и тревичките,

нетърпеливи,

да се стопли

и  да се стопи снега.

Дишат облаци бели

през сини завеси в небето.

Тичат на запад лъчи

да полегнат във залеза,

а пред мен бяла главичка

подало кокичето

ме усмихна

и направи за малко щастлива.

Много искам

и аз,

като цъфнат дръвчетата,

да полегна на нечие топло

и влюбено рамо.

Та какво е пролетта,

дори да е много красива,

ако две очи, длани...

не търсят мен само...

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??