Mar 3, 2011, 8:46 PM

Много искам и аз...

  Poetry » Other
1.1K 0 20

Днес ги чух

да си пеят влюбени птиците

и усетих,

че скоро ще набъбне пролетта във ята.

Под юрганче са се сгушили

събудени и тревичките,

нетърпеливи,

да се стопли

и  да се стопи снега.

Дишат облаци бели

през сини завеси в небето.

Тичат на запад лъчи

да полегнат във залеза,

а пред мен бяла главичка

подало кокичето

ме усмихна

и направи за малко щастлива.

Много искам

и аз,

като цъфнат дръвчетата,

да полегна на нечие топло

и влюбено рамо.

Та какво е пролетта,

дори да е много красива,

ако две очи, длани...

не търсят мен само...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...