Много искам и аз...
Днес ги чух
да си пеят влюбени птиците
и усетих,
че скоро ще набъбне пролетта във ята.
Под юрганче са се сгушили
събудени и тревичките,
нетърпеливи,
да се стопли
и да се стопи снега.
Дишат облаци бели
през сини завеси в небето.
Тичат на запад лъчи
да полегнат във залеза,
а пред мен бяла главичка
подало кокичето
ме усмихна
и направи за малко щастлива.
Много искам
и аз,
като цъфнат дръвчетата,
да полегна на нечие топло
и влюбено рамо.
Та какво е пролетта,
дори да е много красива,
ако две очи, длани...
не търсят мен само...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
