21 ago 2007, 22:50

Много ли искам?!

  Poesía
886 0 3

Защо, когато на някого се доверя,
получавам единствено лицемерие,
шут отзад и нож в гърба
и купища презрение?!


Нима аз съм толкова различна,
или прекалено много се надявам?
Дали вината е във моите привички?
Или може би това си заслужавам?


Писна ми! Не искам повече да плача!
Не искам пак да се свивам в ъгъла сама!
Искам най-накрая за някой нещо да знача!
Нима толкова много е това???...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси много! знам, че имам приятели - имам страхотни приятели - и в училище, и в Пазарджик, и на още хиляди други места! Също и тук- в откровения...но колкото и да съм ухилена принципно и аз имам лоши дни...
  • пепи не тъжи знаи че винаги ще имаш приятели .множе да не се познаваме лично но ти значиш нещо за мен,ти значиш нещо за всички нас.много прегръдки от мен страхотен стих
  • смятах да прочета цялата ти поезия но се отказах стигнах до тук и се разплаках

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...