Защо, когато на някого се доверя,
получавам единствено лицемерие,
шут отзад и нож в гърба
и купища презрение?!
Нима аз съм толкова различна,
или прекалено много се надявам?
Дали вината е във моите привички?
Или може би това си заслужавам?
Писна ми! Не искам повече да плача!
Не искам пак да се свивам в ъгъла сама!
Искам най-накрая за някой нещо да знача!
Нима толкова много е това???...
© Петето All rights reserved.
знам, че имам приятели - имам страхотни приятели - и в училище, и в Пазарджик, и на още хиляди други места! Също и тук- в откровения...но колкото и да съм ухилена принципно и аз имам лоши дни... 
знаи че винаги ще имаш приятели .множе да не се познаваме лично но ти значиш нещо за мен,ти значиш нещо за всички нас.много прегръдки от мен страхотен стих
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
