Много ли искам?!
Защо, когато на някого се доверя,
получавам единствено лицемерие,
шут отзад и нож в гърба
и купища презрение?!
Нима аз съм толкова различна,
или прекалено много се надявам?
Дали вината е във моите привички?
Или може би това си заслужавам?
Писна ми! Не искам повече да плача!
Не искам пак да се свивам в ъгъла сама!
Искам най-накрая за някой нещо да знача!
Нима толкова много е това???...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
знам, че имам приятели - имам страхотни приятели - и в училище, и в Пазарджик, и на още хиляди други места! Също и тук- в откровения...но колкото и да съм ухилена принципно и аз имам лоши дни... 
знаи че винаги ще имаш приятели .множе да не се познаваме лично но ти значиш нещо за мен,ти значиш нещо за всички нас.много прегръдки от мен страхотен стих 