GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА)
29 13
20 oct 2009, 21:46

Много време мина, откакто съм сама 

  Poesía » De amor
1000 0 7

Много време мина,
откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах
смисъла в това.
Сълзите си с
дъждовни капки скривах,
сякаш можех
и писъка да заглуша.
Трябва тези нелепи мисли да забравя.
За това как ще живея
и как после ще умра.
В свят като моя,
далеч от любовта.
Миналото си да изтрия
и с чисто досие
напреде да вървя.
И пак без опора,
без ръка, която да държа.
Без очи, които с
разбиране да ме топлят през нощта.
Да, ще го направя...
Напред ще продължа.
Дори да се налага
сама да бъда на света!

© Габриела ЛИСИЧКАТА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много истинско чувство, Габи!
  • Благодаря на всички!!!! да знаете възползвам се от съветите!!!
  • Приемай болката със смирение и неприятностите с усмивка, ще бъде по-леко! Вярвай, зная го от опит. Поздрав за хубавия стих, хареса ми!
  • Поздрав!
    Не свързвай писането с никой човек и пиши, за да изразяваш себе си, а времето, самотата, и всички останали емоции нека бъдат приоритет на "лирическата"-докато тя излекува "физическата"
    Сърдечни поздрави!
  • Много е хубаво!
  • Можеш да избягаш от враг,от приятел, но от съдбата си НЕ!От себеси-също!
  • Точно когато след невъзможната болка, приемем самотата.. и се научим да сме самодостатъчни.. тогава любовта идва. И ако сме готови да я приемем... може да бъдем щастливи..
    Прегръдка за теб!
Propuestas
: ??:??