Много време мина, откакто съм сама
Много време мина,
откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах
смисъла в това.
Сълзите си с
дъждовни капки скривах,
сякаш можех
и писъка да заглуша.
Трябва тези нелепи мисли да забравя.
За това как ще живея
и как после ще умра.
В свят като моя,
далеч от любовта.
Миналото си да изтрия
и с чисто досие
напреде да вървя.
И пак без опора,
без ръка, която да държа.
Без очи, които с
разбиране да ме топлят през нощта.
Да, ще го направя...
Напред ще продължа.
Дори да се налага
сама да бъда на света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела ЛИСИЧКАТА Все права защищены
да знаете възползвам се от съветите!!!
